Отминалите исторически събития, погледнати през съвременния прочит на политическия живот в страната, показват, че когато нацията е обединена, тя постига успех, а когато е разединена, губи. В една война, която се води между народи и държави или между институции, винаги и двете страни дават свидни жертви.
Може би идните поколения ще се вдъхновяват и ще претворяват в действителността си идеите на Ботев и Левски, ако ние не успяваме, затънали в делника. Дължим им го някак – и на миналите преди нас, и да идните след нас.
Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи : „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ той пише и за себе си…