Драги съграждани,
На този величествен ден, 6-ти септември, нека се спрем за момент и се потопим в историята на нашата родина. Този ден не е просто дата в календара, той е символ на единство, решителност и обич към родината.
Съединението на България не е просто един административен акт, а израз на дълбоката воля на българския народ да живее обединен, свободен и независим.
В тези времена на предизвикателства и несигурност, говорим за обединение, а всъщност сме по-разединени от всякога!
За съжаление не си взимаме поука от дадените ни житейски уроци и те ни връхлитат отново и отново!
За жалост днес, няколко български семейства оплакват своите близки, а хиляди други се чудят, как ще свържат двата края, след поредните наводнения през тази година, отнесли домове и покъщнина.
Имам чувството, че стихията ни показа, колко голяма нужда имаме да се обединим отново в разкъсаната ни от противоречия родина, за да изградим по-добро бъдеще за следващите поколения.
Нека си спомним, че когато действаме заедно, няма препятствие, което не можем да преодолеем.
Днес полагам цветя с огромна почит и уважение в село Първенец, където на 25 и 26 юли 1885 година заседава Българският таен централен революционен комитет, който избира нов състав на комитета с председател Захари Стоянов. По време на събранието се взема решение да се осъществи Съединението.
Нека продължим да пишем историята на нашата родина със същата страст и родолюбие, както предците ни, вместо да се делим, да спорим, да разваляме дългогодишни приятелства и да се гневим напразно.
Днес не ми е празнично, чувствам го като ден за размишление. Ще опитам да си дам още по-добра сметка с какво и как бих бил най-полезен на родината и съгражданите си.
Честит празник